Пролог

Тънка цигара бе притисната между пръстите му, сякаш нямаше никакви грижи на света. А само облачетата токсични изпарения, изпълващи белите му дробове с черен дим, които вероятно увреждаха цялото му тяло. И въпреки ужасния навик, който имаше, нямаше как да игнорира начина, по който челюстта му изпъкваше с всяко вдишване и издишване. Начина, по който тъмната му непокорна коса, понякога покриваше горско зелените му очи.

Докато Леа го гледаше отдалече, повдигайки големите си и доста дразнещи очила, не можеше да не се наслади на младия мъж, който изглежда привличаше погледите на всички в зоната за отдих.

Толкова лесно можеше да си представи дългите му, стройни пръсти да се плъзгат по карираната й пола, предизвиквайки тръпки по слабо загорялата й кожа.

- Имаш ли молив? – Леа на практика подскочи щом чу дълбокия, акцентиран глас. Погледна нагоре, само за да види същото момче, към което се взираше преди десет минути да я гледа очаквателно.

- Ще ми отговориш ли или само си губя времето? – Попита той с груб тон. Срамежливото момиче бръкна в чантата си, изваждайки чисто нов молив и подавайки го на крайно привлекателното младо момче.

Той й кимна преди да се отдалечи, оставяйки Леа много объркана. Въпреки, че нямаше много време да мисли, защото изруга под носа си след като погледа часа и тръгна към първия си час в колежа, който щеше да започне след по-малко от пет минути.